ВИНЯСА

Днес искам да ви предложа откъс от писмо, публикувано в списание Oxford Iyengar Yoga Institute през 1996 година.
В това писмо широко популярният йога учител Б.К.С. Айенгар искрено и открито излага своите възгледи върху практикуването на виняси. Предложена е и последователност и класификация на асаните.
Съществува само една Йога
Йога е една. Асана също е една, но хората й дават различни имена и форми. Погрешно е да се твърди, че съществува ащанга виняса йога и въобще йога да се нарича виняса йога.
Моля да ме извините за съмненията, които вероятно съм пробудил в умовете на практикуващите. Не превръщайте йога в евтин продукт за продажба с различни имена и марки!
Всички текстове по йога подчертават, че средствата и целите на йога са неизменни. Те са били такива в миналото, такива са сега и такива ще си останат в бъдеще.
Процеса на достигане до крайното състояние на асаната може да бъде наречено виняса, но само това.
Дори осемте аспекта на йога: яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи, са класифицирани като виняса крама от Патанджали.
Започнах обучението си при моя гуру и се обучавах наравно с останалите му ученици. Той никога не е наричал практиката на виняси като виняса йога. Никога не е казвал, че обучава в ащанга йога. Винаги е наричал практиката йога на Патанджали.
По време на практикуването на асани, пранаяма или дхяна, тялото, умът и интелекта (разума) трябва да се тренират, тонизират и пренастройват така, че да започнат да излъчват ритмични вибрации, подобно на антена, която улавя вълните и може да ги предаде, когато е настроена на правилната честота.
Те функционират по свой начин и ние, бидейки садхаки, сме длъжни да го разпознаваме.
Значение на понятието „виняса”
Думата „виняса” се състои от две части – „ви” и „няса”. „Ви” означава разделение или разбивка, а „няса” – разместване или поставяне. „Виняса” означава разрушавам или разделям и поставям в определен порядък.
Това е метод за систематизиране и начин на подреждане.
При практикуването на асани, пранаяма и дхяна трябва да се вземе под внимание идеята за полагането на необходимите усилия, в следствие на които се създава пространство за извършването на определени действия.
Виняса предлага практически подход в началото на всеки етап, на всяка крачка и на всяко състояние.
Виняса крама
През 30-те и 40-те години на 20 век Гуруджи (Кришнамачаря) преподаваше навлизането в асаната чрез изпълнението на виняса. По това време той често организираше „йога обиколки” под патронажа на Шри Йогашала Махарадж в Майсор, Гуруджи беше млад, а и ние в разцвета на силите си. Преподаваше ни асаните в потока на широко известната Суря Намаскар (поздрав към слънцето). В същността си Суря Намаскар е съставена от асани. Пози като Урдхва Хастасана, Уттанасана, Чатуранга Дандасана, Урдхва Мукха Шванасана и Адхо Мукха Шванасана са били съединени чрез различни способи, за да изградят пътя към една основна асана.
Например, за да изпълним Пасчимотанасана, трябваше да изпълним Самастхити, Урдхва Хастасана, Уттанасана, Чатуранга Дандасана, Урдхва Мукха Шванасана, Чатуранга Дандасана, Адхо Мукха Шванасана, Лоласана, Дандасана и накрая Пасчимотанасана. Излизането от асаната се съпровождаше от същите пози в огледален порядък до началната Самастхити.
Днес този способ за практикуване на асани в последователност или т.нар. виняса крама е широко известен като „подскоци”.

Още от 1937 година, докато живеех в Пуна, до 1960-та – 70-та година преподавах този метод в различни образователни учреждения. Децата и младежите харесват този стил практика, наслаждават се на бързината, динамиката и разнообразието.
В края на 40-те години Гуруджи изостави този метод. Въпреки това аз продължих да следвам този стил, защото по това време все още преподавах в различни училища, колежи, давах уроци на кадети в Академията за национална сигурност. В института (главния център в Пуна) все още използваме този метод в детските практики, а понякога и в другите класове, но не постоянно.
В детските класове често използвам виняса крама. Ако искам да потопя учениците в дълбочината на асаната, съхранявайки енергията, придобита от „подскоците” ги карам да се концентрират в частите на тялото, участващи в асаната и ги подтиквам да пробудят и задействат ума, който изпълва телата им със знание.
Обучавах в така наречената виняса йога в продължение на много години, тъй като на младите ученици им бе нужна мощ, сила и издръжливост. Когато учениците навършиха 35 – 40 години, вече бяха измъчени от метода и започнаха да се отказват. Поради големия отлив се принудих да променя способа си за преподаване и да насоча практиката от чисто физическо ниво към изучаването на по-дълбоките аспекти на йога.
В този период Пуна (йога центъра) беше храм на физкултурата и беше известна като място на спортисти.
Практикувайки виняса крама, хора с диабет, с нервни разстройства, с проблеми в гърба, хипертоници и хиперактивни личности усещаха парене в очите и ушите.
Тогава се замислих, че ако продължавам в тази посока, то тази йога няма да просъществува дълго. Така спрях да преподавам виняса, което безусловно повлия положително на практиката им – не се задъхваха, не се изморяваха, а най-важното престанаха да се оплакват от появили се проблеми със здравето, които се отключиха след заниманията им с виняса йога.
Започнах да изследвам вътрешното, финото тяло и да обяснявам на учениците си изкуството на вътрешното наблюдение и осъзнаването, а не как да изпълняват подскоците във виняса.
Това разпали интереса им, дари ги с нов импулс за практика и заслужи уважението им. В младите си години на демонстрациите по цял свят, използвах виняса крама, като показвах вътрешната експресивност и динамизъм на практиката. Публиката беше очарована. Мина време и започнах да показвам няколко асани с подскоци, а след това обяснявах вътрешния аспект на практиката. Публиката започна да ме моли да давам все по-подробни обяснения.
От този момент започнах да правя демонстрации и да изнасям лекции, като се фокусирах върху ума, разума и съзнанието и върху това как се проявяват в тялото посредством различните асани. Трябва да си призная, че подтикнах слушателите към познание върху този аспект на практиката и така ги мотивирах да познаят истинската дълбочина – всичко това спечели уважение към това изкуство.
Ето моето мнение по отношение на подскоците в асаните – подскоците работят на нивото на физиката или на външно ниво в тялото, докато виняса е последователността за достигане на завършената или крайната форма на асаната. Всеки, който изпълнява подскоци се фокусира единствено в това, тъй като умът му се движи и подскача, а не е съсредоточен върху осъзнаването и изследването на тъмните, тайните ъгълчета на тялото. За мен центрираността е постигане на стабилност, а проникването до най-неосъзнаваните ъгълчета на тялото е просветление.

Даже в този процес на проницателност съществува виняса крама, но тя се трансформира в друго ментално състояние и отношение. В резултат на този подход концептуалният ум и разум, заедно с енергията (прана) и осъзнаването (праджня) постепенно се натрупват в системата ни в различни аспекти на човешката същност.
Виняса крама не се свързва непременно с изпълнението на бързи движения с подскоци – Суря Намаскар. Тази последователност може да бъде изпълнена и с бавни движения. Например, искате да изпълните Саламба Ширшасана (стойка на глава) – можете да се подготвите за обърнатото положение на тялото като изпълните последователно следните асани: Адхо Мукха Шванасана (куче с лицето надолу), Уттанасана (Наклон от изправен стоеж), Прасарита Падоттанасана (наклон напред с широко разтворени стъпала), Джану Ширшасана (наклон от седеж с глава към коляното),Пасчимоттанасана (наклон напред от седеж), Адхо Мукха Вирасана (наклон напред от Вирасана). След като изпълните Ширшасана за определеното време, може да повторите последователността в обратен ред.
Този вид виняса съзнателно водят към Саламба Ширшасана, подготвяйки ни на физическо и ментално ниво.
Пътешествието в обратен ред след завършването на основните асани развива усещане за покой. Подготвителната последователност помага на онези, които са физически слаби, страдат от високо кръвно налягане или имат проблеми с очите.
От друга страна, Адхо Мукха Врикшасана (стойка на ръце), Пинча Маюрасана (стойка на предмишници) действат ободрително преди изпълнението на Саламба Ширшасана.
http://mb-bg.com/wp-content/uploads/2015/11/image2.jpg
Достигането на основната асана посредством виняса крама се нарича сампутана крия.
http://mb-bg.com/wp-content/uploads/2015/11/image3.jpg
Висаманяса крама
Съществува и друго, противоположно на виняса понятие – висаманяса. Висаманяса означава разположен в различен или неприет порядък. Естествено, този порядък не е лишен от логика. Този метод е истинско предизвикателство. В него асани от различни категориисе изпълняват без прекъсване в потока на движение. Например Ека Пада Ширшасана (крак зад главата) и различните вариации, изпълнени в последователността се наричат градхана стхити (връзване на тялото на възел). Серията изглежда по следния начин: Эка Пада Ширшасана от седеж (упавищха стхити), Скандасана (наклон или пасчима пратана стхити), Бхайравасана (супта стхити), Кала Бхайравасана или Чакорасана (баланс на ръце или пхуджатоласана стхити), Дурвашасана (утищха стхити), Ричикасана (уттиштха пасчима пратана стхити) и т.н.

Смесена група от асани също може да се нарече висаманяса. Например Тадасана (планина), Уттанасана (наклон от изправен стоеж), Адхо Мукха Шванасана (куче с лицето надолу), Парипурна Навасана (лодка), Уткатасана (поза стол), Ущрасана (поза Камила), Капотасана (поза гълъб), Адхо Мукха Вирасана (наклон от вирасана) и т.н.

Телата на децата са гъвкави и се наслаждават на този стил практика – когато изпълнението на последователността от асани е свързана с предизвикателство. Моят Гуру ме учеше да изпълнявам позите точно в този стил. Той ме караше да изпълня Саламба Ширшасана (стойка на глава) и с подскок да навляза в Натараджасана (поза на великия танцьор).
Виняса и висаманяса се класифицират, като вилома, анулома и пратилома.
Виняса и висаманяса се класифицират като вилома, анулома и пратилома. Вилома виняса представлява последователност с равни интервали помежду позите. Във вилома виняса асаната, принадлежаща към тази класификация се свързва с избраната асана, като например Джану Ширшасана (наклон напред към коляното) – Пасчимотанасана (наклон напред от седеж), Трианг Мукха Екапада Пасчимотанасана, Пасчимотанасана, Ардха Баддха Падма Пасчимотанасана (наклон напред в полу-лотос), Пасчимотанасана, Упавищха Конасана (наклон напред с широко разтворени крака), Пасчимотанасана и т.н.


Във вилома виняса практикуваната асана служи като разделител или може да бъде класифицирана като контра асана на всяка от асаните в последователността. Това означава да се направи наклон, а след него извивка (пасчима пратана стхити и пурва пратана стхити), като например: Пасчимоттанасана – Урдхва Дханурасана /мост/, Пасчимоттанасана – Ущтрасана – Пасчимоттанасана – Дви Пада Випарита Дандасана и т.н.

Малко по-нагоре обясних последователността, подготвяща за Саламба Ширшасана и обратно. Този метод съдържа Пратилома виняса и анулома виняса. Пътешествието от Адхо Мукха Шванасана до Саламба Ширшасана е образец за пратилома виняса (действие срещу потока). Това е надграждане. Докато обратно, от Саламба Ширшасанадо Адхо Мукха Шванасана наблюдаваме анулома виняса (естествен поток) или обикновена последователност. В пратилома виняса практиката се изгражда във възходящ ред, а в анулома виняса в низходящ.

За да изпълните по-сложна асана обикновено се придвижвате от по-лесната към по-сложната. Това е пътя за подготовка на тялото, жизнената енергия, ума, сетивните органи и овладяването на разума и его
то и се нарича пратилома виняса; обратният път – от по-сложната към по-простата асана, когато цялата система се завръща към състоянието на покой се нарича анулома виняса.

В тези случаи нивото на пасивност и активност в тялото се увеличава или намалява, а това помага да преоткрием хоризонтите на ума. Често в обикновените класове и обичайната практика можете да забележите, че класът започва с лесни асани и постепенно се надгражда до по-сложни (това е процеса на пратилома), след което се завръщате към по-прости асани (процеса на анулома).
Виняса съществува в пранаяма и дхяна
Практикуването на пранаяма преминава през същите етапи. Уджай (победоносно дишане), сменящо се с нормално дишане през носа или Вилома пранаяма се практикува чрез редуване на циклите с Уджай (няколко не дълбоки вдишвания и едно продължително издишване).
Даже в Дхяна се случва прекъсване или отместване на съзнанието и се налага отново да го завърнем към практиката. Патанджали ни напомня за мантра джапа (рецитирането на мантра) и тайната на звука Аум (Ом). Той обяснява важността от познаването и преживяването на значението на мантрата. Читта прасаданам или подходящата настройка и осъзнаване по време на медитацията (дхяна) трябва да е като виняса – фина и едва доловима. Тя не може да се случи на грубо ниво.
Останете статични в динамиката на действието
Учениците трябва да запомнят, че виняса не е просто бързи и динамични движения в изпълнението на асаните. Това е процес на себе-изграждане. Грубите и бързи движения будят възхищение в младите и ги тласкат напред. Ако практикуващият се задоволява с грубото ниво, използвайки само външното тяло без да прониква в дълбина, то такава практика безусловно помага, но остава на нивото на удоволствието (преяс йога). Това, което преподавам и практикувам е изследване на финия аспект и устойчивостта във всяка асана. Затова, тази практика се превръща в йога на благодетелността (шреяс йога). Нека не допускаме да се увличаме единствено от движението, а да бъдем статични в динамизма на действието.
Всички се обучаваме в този метод от нашия Гуру и никога не е съществувало разделение в обучението. Динамичният метод, който споменах по-горе е добър за младежите, за да стимулира интереса им и да ги изгради устойчиви и мъжествени. Вторият метод е изкуство и път за еволюция на съзнанието.