ЙОГА ИЛИ РЕЛИГИЯ

beginners-yogaСътворихме Ние човека и вече знаем какво му нашепва неговата душа. По-близо Сме до него от шийната му артерия.
(Коран 50-16)

Едва ли има човек, който да не е чувал думите „йога” и „религия”. Обикновено тези думи се използват за назоваването на практики като хатха йога, карма йога, раджа йога, юдейска религия, християнска религия, ислямска религия и т.н. Не е тайна, че исконното значение на санскритската дума „йога” и на латинската дума „религия”, появили се в средата на различни мега култури, е свързвам, връзка.
Всеки би могъл да го провери в тълковните речници. При това, става дума не за телефонна или каква да е подобна връзка, а за единствената по рода си връзка с Абсолюта, с Бога, с твореца на мирозданието. Би следвало при това йога и религия да представляват две сродни, взаимно свързани и дори еднозначни понятия. Опитайте обаче, при подобен род разсъждения, назовавайки практиките, да използвате такива названия като хатха религия, карма религия, раджа религия, юдейска йога, християнска йога, ислямска йога и моментално ще получите критика по свой адрес, както от последователите на йога, така и от поклонниците на една или друга религия.

Излиза, че никой не разглежда йога и религия като сродни понятия. Още от времето на появяването на Тора е известно, че колкото повече думи използват хората като понятия, толкова по-зле започват да се разбират те помужду си. Това явление е описано образно в историята за Вавилонската кула. Момента на нейното крушение символизира натрупването на критично количество подобни думи, след което хора, привидно разговарящи на един и същ език, губят смисъла на разговора и започват сякаш да говорят на различни езици.

По всяка вероятност същото се случило, когато хората започнали за използват думите „йога” и „религия” в качеството на понятия, отразяващи връзката в Бог. Предполагайки това, нека да си представим, че тези две думи не съществуват. В този случай биха съществували такива практики и учения като хатха връзка с Бога, карма връзка с Бога, раджа връзка с Бога, юдейска връзка с Бога, християнска връзка с Бога, ислямска връзка с Бога и т.н. Ако прибавим и названията на съвременни практики, то биха възникнали такива названия като двадесет и трета връзка с Бога или сто и осма връзка с Бога.

Съгласете се, че това звучи някак нелепо – така, сякаш количеството на Боговете е равно на количеството учения и практики, в които е използвано словосъчетанието „връзка с Бога”, или пък така, сякаш разполагаме с широк спектър връзки с Бога с различно качество. Във всеки случай и едното и другото противоречат на идеята за единния Бог – творец на цялото мироздание и съответната връзка с Него. Тази връзка е уникално явление, зависещо от Бог, който се намира извън Своето творение. Чрез тази връзка човекът, както и всички светове на огромното мироздание, създадени по единен образ и подобие, различаващи се по време и пространство, от самото начало на сътворяването им са свързани помежду си и са заредени със съответната енергия и информация.

Тъй както слънчевата светлина в еднаква степен осветява всичко около себе си, така и връзката с Бога въздейства еднакво на цялото мироздание. Като притежател на свободна воля човек би могъл да използва свойствата на връзката с Бога или да овладее тези свойства. Тогава той би могъл да изцелява, да притежава невероятно физическо здраве, да предсказва бъдещето, без всякакви средства за масова информация би имал знанието за всичко, случващо се по света, би могъл да управлява стихиите и още много други неща, недостъпни за онези, които не владеят свойствата на връзката с Бог.

Ако сравним връзката с Бог с радиовръзка, а човекът, решил да овладее нейните свойства с радиоприемник, то следвайки тази аналогия, би трябвало, преди да очакваме да чуем любимата мелодия първо да настроим приемника. Без инструкция за експлоатация обаче, неговата настройка ще се превърне в хаотично натискане и въртене на всевъзможни копчета, както и на копчето за включване и изключване. Следователно, както и в случая с радиопремника, необходимо е ръководство за експлоатация на ума, тялото и душата на човека, без каквото овладяването на свойствата на божествената връзка е практически невъзможно.

Функцията на такъв справочник изпълняват ученията и практиките, създадени от хора, овладяли знанието за връзката с Бог. С помощта на тези практики и учения умът на човека може да бъде „настроен” така, че да следва Неговата воля и в контекста на тази връзка да взаимодейства с вътрешния и външния свят на човека. Колкото по-добра е „настройката”, толкова по-ярко се проявява в човека божествената връзка. Изхождайки от идеята, че йога или религия не е нищо друго, а е просто връзка с Бога, можем да твърдим, че йога или религия владее всеки човек от момента на неговото зачатие, когато семето на бащата се съединява с яйцеклетката на майката и този съюз става единна плът.

С помощта на йога (религия) малкият зародиш се трансформира в дете, което през целия си бъдещ живот, независимо от това дали го знае или не, постоянно ще използва йога (религия). Много е вероятно един ден възрастният вече човек да узнае, че неговата душа, тяло и ум се явяват една сложна система, свързана с Бога чрез йога (религия). Тогава той би могъл да избере за себе си практика или учение, с помощта на които да „настрои” своето естество така, че то да овладее в пълна степен свойствата на йога (религията). Онова, което днес е прието да наричаме йога, можем условно да наречем интровертни практики и учения. Като цяло те са насочени към подобряване на връзката на ума на човека с неговия вътрешен свят.

Съответно онова, което наричат религия се явяват екстравертни учения и практики, подобряващи връзката на ума на човека с външния свят, част от който се явява самия човек. Не случайно идеята за реинкарнация на душата на отделния човек се появява сред онези, които използват интровертни практики и учения, а идеята за всеобщо възкресение на хората – сред използващите екстравертни учения и практики. Най-невероятни неща бяха наричани йога (религия) през последните години. Пеене, рисуване, козметични услуги, плуване под вода и какво ли още не. Стигна се до там, че йога (религия) се възприема вече не като връзка с Бога, а като философия – древногръцко понятие, за смисъла на което се спори вече хилядолетия. Това ни подсказва, че йога (религия) обхваща всички процеси, свързани с нашия живот.

Умът на човека възприема всекидневното и въздействие, както върху него самия, така и върху обкръжаващата го действителност и го отразява с помощта на натрупаните с времето знания. Ако сред овладяните от човека знания не присъства знанието за връзката с Бога, то това отражение се превръща във фантазия. Затова там, където свършва знанието, започват чудесата и тайните. Хората, които нямат познание за радиовръзката вярват, че „чудния” звук на радоприемника се дължи на „тайнствено” натискане на различни копчета. Подобно на тях онези, които не владеят знанието за връзката с Бог вярват, че чудесата на изцелението, предсказанията и т.н. са възможни само благодарение на тайнствени практики и учения.

Йога и религия за такива хора е просто съвкупност от такива практики и учения и нищо повече от това. Често се случва да чуваме критика по адрес на йога (религията) и твърдения за това, че тя вреди на здравето и душевното състояние на хората. Такива твърдения са равнозначни на обвиненията, които бихме отправили към слънчевата светлина за това, че е причинила силни изгаряния на хора, получили неадекватен съвет да прекарат цял ден под лъчите на жаркото слънце. Очевидно е, че йога (религията) нямат нищо общо в случая, а причинената вреда се дължи на опасни практики, на които се присвояват тези имена. Струва си следователно да сме наясно, че има както полезни практики, които ни помагат да овладеем свойствата на йога (религията), така и вредни практики, които ни отдалечават от тази цел.

Александр Алони

21.03.12