ЙОГА ИЛИ РЕЛИГИЯ

Сътворихме Ние човека и вече знаем какво му нашепва неговата душа. По-близо Сме до него от шийната му артерия.
(Коран 50-16)

Едва ли има човек, който да не е чувал думите „йога” и „религия”. Обикновено тези думи се използват за назоваването на практики като хатха йога, карма йога, раджа йога, юдейска религия, християнска религия, ислямска религия и т.н. Не е тайна, че исконното значение на санскритската дума „йога” и на латинската дума „религия”, появили се в средата на различни мега култури, е свързвам, връзка.
Всеки би могъл да го провери в тълковните речници. При това, става дума не за телефонна или каква да е подобна връзка, а за единствената по рода си връзка с Абсолюта, с Бога, с твореца на мирозданието. Би следвало при това йога и религия да представляват две сродни, взаимно свързани и дори еднозначни понятия. Опитайте обаче, при подобен род разсъждения, назовавайки практиките, да използвате такива названия като хатха религия, карма религия, раджа религия, юдейска йога, християнска йога, ислямска йога и моментално ще получите критика по свой адрес, както от последователите на йога, така и от поклонниците на една или друга религия.

Излиза, че никой не разглежда йога и религия като сродни понятия. Още от времето на появяването на Тора е известно, че колкото повече думи използват хората като понятия, толкова по-зле започват да се разбират те помужду си. Това явление е описано образно в историята за Вавилонската кула. Момента на нейното крушение символизира натрупването на критично количество подобни думи, след което хора, привидно разговарящи на един и същ език, губят смисъла на разговора и започват сякаш да говорят на различни езици.

По всяка вероятност същото се случило, когато хората започнали за използват думите „йога” и „религия” в качеството на понятия, отразяващи връзката в Бог. Предполагайки това, нека да си представим, че тези две думи не съществуват. В този случай биха съществували такива практики и учения като хатха връзка с Бога, карма връзка с Бога, раджа връзка с Бога, юдейска връзка с Бога, християнска връзка с Бога, ислямска връзка с Бога и т.н. Ако прибавим и названията на съвременни практики, то биха възникнали такива названия като двадесет и трета връзка с Бога или сто и осма връзка с Бога.

Съгласете се, че това звучи някак нелепо – така, сякаш количеството на Боговете е равно на количеството учения и практики, в които е използвано словосъчетанието „връзка с Бога”, или пък така, сякаш разполагаме с широк спектър връзки с Бога с различно качество. Във всеки случай и едното и другото противоречат на идеята за единния Бог – творец на цялото мироздание и съответната връзка с Него. Тази връзка е уникално явление, зависещо от Бог, който се намира извън Своето творение. Чрез тази връзка човекът, както и всички светове на огромното мироздание, създадени по единен образ и подобие, различаващи се по време и пространство, от самото начало на сътворяването им са свързани помежду си и са заредени със съответната енергия и информация.

Тъй както слънчевата светлина в еднаква степен осветява всичко около себе си, така и връзката с Бога въздейства еднакво на цялото мироздание. Като притежател на свободна воля човек би могъл да използва свойствата на връзката с Бога или да овладее тези свойства. Тогава той би могъл да изцелява, да притежава невероятно физическо здраве, да предсказва бъдещето, без всякакви средства за масова информация би имал знанието за всичко, случващо се по света, би могъл да управлява стихиите и още много други неща, недостъпни за онези, които не владеят свойствата на връзката с Бог.

Ако сравним връзката с Бог с радиовръзка, а човекът, решил да овладее нейните свойства с радиоприемник, то следвайки тази аналогия, би трябвало, преди да очакваме да чуем любимата мелодия първо да настроим приемника. Без инструкция за експлоатация обаче, неговата настройка ще се превърне в хаотично натискане и въртене на всевъзможни копчета, както и на копчето за включване и изключване. Следователно, както и в случая с радиопремника, необходимо е ръководство за експлоатация на ума, тялото и душата на човека, без каквото овладяването на свойствата на божествената връзка е практически невъзможно.

Функцията на такъв справочник изпълняват ученията и практиките, създадени от хора, овладяли знанието за връзката с Бог. С помощта на тези практики и учения умът на човека може да бъде „настроен” така, че да следва Неговата воля и в контекста на тази връзка да взаимодейства с вътрешния и външния свят на човека. Колкото по-добра е „настройката”, толкова по-ярко се проявява в човека божествената връзка. Изхождайки от идеята, че йога или религия не е нищо друго, а е просто връзка с Бога, можем да твърдим, че йога или религия владее всеки човек от момента на неговото зачатие, когато семето на бащата се съединява с яйцеклетката на майката и този съюз става единна плът.

С помощта на йога (религия) малкият зародиш се трансформира в дете, което през целия си бъдещ живот, независимо от това дали го знае или не, постоянно ще използва йога (религия). Много е вероятно един ден възрастният вече човек да узнае, че неговата душа, тяло и ум се явяват една сложна система, свързана с Бога чрез йога (религия). Тогава той би могъл да избере за себе си практика или учение, с помощта на които да „настрои” своето естество така, че то да овладее в пълна степен свойствата на йога (религията). Онова, което днес е прието да наричаме йога, можем условно да наречем интровертни практики и учения. Като цяло те са насочени към подобряване на връзката на ума на човека с неговия вътрешен свят.

Съответно онова, което наричат религия се явяват екстравертни учения и практики, подобряващи връзката на ума на човека с външния свят, част от който се явява самия човек. Не случайно идеята за реинкарнация на душата на отделния човек се появява сред онези, които използват интровертни практики и учения, а идеята за всеобщо възкресение на хората – сред използващите екстравертни учения и практики. Най-невероятни неща бяха наричани йога (религия) през последните години. Пеене, рисуване, козметични услуги, плуване под вода и какво ли още не. Стигна се до там, че йога (религия) се възприема вече не като връзка с Бога, а като философия – древногръцко понятие, за смисъла на което се спори вече хилядолетия. Това ни подсказва, че йога (религия) обхваща всички процеси, свързани с нашия живот.

Умът на човека възприема всекидневното и въздействие, както върху него самия, така и върху обкръжаващата го действителност и го отразява с помощта на натрупаните с времето знания. Ако сред овладяните от човека знания не присъства знанието за връзката с Бога, то това отражение се превръща във фантазия. Затова там, където свършва знанието, започват чудесата и тайните. Хората, които нямат познание за радиовръзката вярват, че „чудния” звук на радоприемника се дължи на „тайнствено” натискане на различни копчета. Подобно на тях онези, които не владеят знанието за връзката с Бог вярват, че чудесата на изцелението, предсказанията и т.н. са възможни само благодарение на тайнствени практики и учения.

Йога и религия за такива хора е просто съвкупност от такива практики и учения и нищо повече от това. Често се случва да чуваме критика по адрес на йога (религията) и твърдения за това, че тя вреди на здравето и душевното състояние на хората. Такива твърдения са равнозначни на обвиненията, които бихме отправили към слънчевата светлина за това, че е причинила силни изгаряния на хора, получили неадекватен съвет да прекарат цял ден под лъчите на жаркото слънце. Очевидно е, че йога (религията) нямат нищо общо в случая, а причинената вреда се дължи на опасни практики, на които се присвояват тези имена. Струва си следователно да сме наясно, че има както полезни практики, които ни помагат да овладеем свойствата на йога (религията), така и вредни практики, които ни отдалечават от тази цел.

Александр Алони

ПАТРИАРХ НА ЙОГА

Много сме благодарни на Maria Yordanova за превод на тази прекрасна статия. Вече ние можем да прочетем на български език интервюто с Гуруджи Айенгар.

Айенгар преподава и практикува йога повече от 75 години и се счита за един от най-известните и изтъкнати съвеременни йога учители в света. През 2009 година, на деветдесет годишна възраст той посети Москва. Пристигането му беше неповторимо събитие – Айенгар рядко пътешества. „Частен кореспондент” (руско издание – бел. пр.) беседва с Белур Кришнамачаря Сундарарадж Айенгар и днес отново публикуваме това интересно интервю в памет на Учителя.
—Вярно ли е, че Будизма, джайнизма и йога споделят общ корен по отношение на аскетичните си практики?
— Не бива да забравяме, че и джайнизмът и будизмът произлизат от индуизма. Йога се е практикувала от незапомнени времена. Според древните текстове Брахма е създал света и ни е дарил с йога.
— Значи йога се появява преди създаването на писмеността?
— В древни времена са съществували два вида знание: сетивно (светско) и духовно. Хората са се привързали към удоволствията и сетивните наслади, с които лесно могат да се наситят, но скоро осъзнали, че този път води до страдание. Тогава започнали да търсят път за постигане на блаженството без страдание. Така се появява йога.
—Това се случва преди възникването на джайнизма и будизма?
—Да, джайнизма и будизма се появяват по-късно. Трябва да се върнем още по-назад във времето. Обяснения за йога можете да откриете във Ведите и Упанишадите. Патанджали (автор на санскритската граматика и „Йога сутрите”) систематизира тази информация. Но той не е бащата на йога – той е по-скоро класификатор, подобно на Аристотел в западната наука. Патанджали обединява знанието за йога под формата на сутри и предоставя на хората възможност да изучават този предмет. Без него това знание щеше да остане несистематизирано и разпиляно. Той пише, че йога е способ за обединение на индивидуалната душа с вселенската същност.
— Кога се появява разделянето на различни направления в йога?
— Разделяне? Не, не мисля, че това е разделение. В началото, дори наименованията да са били различни, съдържанието е било еднакво, променял се е единствено езика. Как може да сравните езика на Патанджали, на който са написани „Йога сутрите” преди няколко хиляди години, с езика на „Хатха Йога Прадипика” от миналия век? Трябва да се отчете разликата във времената – всеки учител може да говори единствено на езика на своето време, иначе не би бил разбран. Когато Патанджали започва обяснението си за йога с „чита вритти ниродха”, преустановяване на модификациите на ума, той се е обръщал към хората на високо интелектуално ниво, които единствени са можели да разберат какво е имал предвид. По времето на „Хатха Йога Прадипика” се говори преди всичко за физическото тяло.
Това означава, че интелектуалното ниво е спаднало. Нужни са били специални обяснения, които да подготвят човека за пътя на йога. Следователно изменението на езика е свързано с превръщането на древната интелигенция в средни и слаби интелектуалци. В исторически план интелектуалното ниво претърпява своите възходи и падения. Заедно с това се мени и езика, чрез който се предава това знание. Но начинът остава един и същ – от учител на ученик.
—Как стоят нещата днес – нивото на развитие покачва ли се или спада?
— В наши дни нивото се покачва. Това означава, че един ден отново ще спадне.
Днес се сблъскваме с друг проблем – хората се увличат в изследването на различни методи, вместо отдадено и упорито да следват един от тях. В резултат на това те скачат от един метод на друг и изгубват всичко, защото нямат изградена стабилна основа. Например, днес никой не следва моралните принципи на яма и нияма. И всички провеждат класове по медитация. Как тогава Патанджали е считал медитацията за висша степен в йога практиката. Днес има и такива йоги, които твърдят, че може да пушите и да медитирате, но можете ли да правите тези две неща едновременно?
—Възприемате ли се като религиозен човек?
— Вижте, аз не използвам думата „религия”, по-скоро „самокултура”. В същото време всеки практикуващ човек е религиозен. Нашата религия не е индуизма, както мислят повечето хора на запад, а санатана-дхарма. На английски език няма точен превод на „дхарма”. За да разберете значението си представете човек, който пада или всеки момент ще падне. Дхарма е това, което помага на човека да не падне. Да се извиси физически, морално, ментално, интелектуално и духовно. В една дума се съдържа всичко, което подкрепя и помага. Дхарма не е религия, а подкрепа. Съществува санатана-дхарма, но не съществува никаква „дхарма-хинду”. Историците знаят, че Синд е име на река, а Синд в последствие се превръща в Хинд, а от Хинд произлиза Индостан. След това пристигат чужденци и наричат нашата традиция индуизъм.
— Каква според вас е разликата между йога, джайнизъм и будизъм?
— Не виждам никаква разлика.
— Всичко е едно?
— Вижте, будистите и джайнистите може да не вярват в Бог, а йога вярва. Наистина, Патанджали говори за Бог като Абсолют, който не притежава форма, непроявен, свободен от реакция и действие. Нищо не го тревожи – нито доброто, нито лошото. Той обяснява Бог без да го облича в каквато и да е форма. Бог е гуру на всички гуру. Но никой гуру не може да достигне хората от позицията на пустотата, затова той приема човешки облик. Това означава, че той идва в човешка форма, за да достигне знанието до хората.
—Може ли човек да достигне нивото на Бог?
— Не, той може да бъде почти като Бог, но различен. Бог притежава силата да създава и разрушава. В това е разликата. Ти притежаваш ли силата да създадеш и да разрушиш? А Бог я има.
— Но това не е очевидно, не е по силите ни да го видим.
—А как според вас възниква едно цунами? Мислите си, че е дошло просто ей така?
—А вие какво мислите за това?
— Мисля, че стихийните бедствия се случват по божията воля. Вие мислите в каква форма той трябва да се прояви, за да разруши? Като цунами! Или да предположим, че във вас възниква идея. Това означава, че Бог е дошъл при вас под формата на нова идея!
— Това ли е причината будистите просто да отричат съществуването на Бог?
Не, не може да се каже, че за тях това е просто. Те не коментират тази тема. Когато задали този въпрос на Буда, той останал безмълвен. Защо? Защото това е необяснимо.
—Но съществува и друго обяснение. Буда е считал, че Бог не помага в духовния път.
— Не, не мисля така. Буда просто е замълчал. Той не е отговорил нито с да, нито с не, защото съществуването на Бог е необяснимо. Но хората мислят, че щом Буда не говори по този въпрос, значи той не е важен. Този въпрос се тълкува неправилно: онова, което учителят приема за необяснимо, останалите считат за маловажно.
—И все пак, виждате ли разлика между джайнизма и будизма?
—С изключение на едно, две неща, не мисля, че се различават.
— А вие виждате ли разлика между религиозната вяра и религиозния опит?
— Преживяванията са идентични, но начинът, по който са описани е различен. Всички религии се преподават на човешки същества (и идват от човека), с изключение на санатана-дхарма. Иисус Христос, Мохамед, Гуру Нанак и всичко останали – това са хора, които са направили достъпно за всички учението за Бог. Но никой не знае къде са корените на индуизма. Подобно на обяснението ми за сантана-дхарма – в тази традиция няма начало, няма и край.
—Вие считате ли се за част от тази традиция?
— Считам се за част от религията, с която съм възпитан и израснал. Това е състояние на ума. Аз съм религиозен ученик на йога, но като цяло не уважавам много идеята за религиозен живот на хората. Аз не извършвам ритуали. Йога е моята религия, а асаните са моите молитви.
—В книгата си, посветена на 60 годишнината си споменавате, че сте имали съновидение, в което отрязвате две от главите на Адишешя, змей със сто глави. Как тълкувате този сън?
— Да, но това беше много отдавна, когато бях малко момче. Вече не сънувам подобни неща. Патанджали е въплъщение на Адишешя. Когато имах този сън, отидох при своя Гуру и го попитах какво означава това видение. Той отвърна, че смисълът на този сън е, че ще трябва да се преродя отново.
Господ може да ме дари с освобождение. Ако иска да ми го даде, ще го направи. Но аз ви казах: аз служа на хората. Тук има толкова много ученици, а те имат нужда и от учител. Има и други поколения – и всички те ще имат нужда от обучение. Ако Бог ме застави да приема живота и да продължа да служа, това и ще направя.
—Казвали са ви, че гуру на вашия гуру е живял 260 години?
—Така са ми казвали. Друго не знам.
—Мислите ли, че това е възможно и за вас?
— Живота и смъртта са в ръцете на Бог. Всичко, което е помежду им е в наши ръце.
—Харесва ли ви живота/ да живеете?
— Скъпи мой приятелю, длъжен съм да служа на хората. Аз съм състрадателен човек, макар и понякога да съм по-рязък. Въпросът със служенето за мен е безкрайно важен. Хората ме определят като „човек на гнева”: той крещи, може и да удари… Но малцина са онези, които забелязват страстта и предаността, с които изучавам и практикувам йога. Честно казано, в действителност не ми харесва, когато хората действат неправилно, особено след като няколко пъти са били поправяни. Вземете например Джозеф (ученик на Айенгар от Чили). Попитайте него. Веднъж го ударих. Показвах му, поправях го, но той продължаваше да изпълнява позите неправилно. Затова се случи да го ударя.
—Той казва, че това е било благословия.
— Той вижда нещата по този начин. Но за мен е важно, че той разбра. Дълго време не достигаше до целта, а после успя – значи в съзнанието му ще се съхрани правилния отпечатък. Да се върна на темата за дхарма – много е важно да се знае какво е пурушартха. Изключително важно е да се следват методите на пурушартха, които са известни като дхарма, артха, кама и мокша.
— Можете ли да обясните малко по-подробно?
— Човек има четири цели: дхарма, артха, кама и мокша, но това вече знаете. Всички религии започват с тези етически дисциплини. Можете да ги наречете десетте заповеди, Буда може да ги определи по друг начин. Схващате ли? Така трябва да живеем. Джайнистите казват: повече няма да страдам. Това е подтика им да проявяват ахимса, принципа на ненасилие. За тях това е най-важното, защото от него следва всичко останало. Моралът, етиката са служенето – това е дхарма. Това не означава, че щом съм индуист, съм длъжен да практикувам своята хинду-дхарма, а ако съм будист – своята будистка дхарма. Не. Просто е важно да имате морал и да го следвате. Мокша – това е освобождението от страдание, от контакта със света, края на пътя.
Дхарма и мокша са духовни цели, а артха и кама, които се намират между тях – светски. Всичко е толкова прекрасно устроено, че светското знание е като река, която тече между бреговете на науката за служенето и идеята за освобождението. Това е етически път за прилагане на знанието за света. Подобно на реката, в светското знание съществуват два бряга: моралната дисциплина и целта за постигане на освобождение.
—И всички ние потъваме някъде по средата?
— Ами, да. Затова пурушартха е много важна: тя може да предложи много съвети за хората от всички религии! Единствено етическите дисциплини водят до духовна дисциплина, затова учителите от всички епохи наблягат толкова на „заповедите”. Но, както казах, хората избират пътя на логиката, интелектуалното познание – без етика, без нищо.
—Да, а с йога също ли се случва така? Толкова много професионалисти йоги…
— Да, това се случва във всички области. Наричам тези хора „йоги демони” и „свети йоги”… Когато е съществувал Рама, е съществувал и Рамана. Ангелите и демоните са създадени от Бог едновременно. Съществувал е Буда, но и Мара. Защо Мара не е оставял Буда на мира? Той го е принуждавал непрестанно да се развива и да практикува. Демоните имат своята роля в този свят.
—Какъв е процента на демоните сред учениците ви?
— Не, така няма да отговоря. С всички се отнасям еднакво, давам шанс и на лошия човек. Може би сте чели в една от книгите ми, че бях приютил в дома си един сексуален маниак. И не го пусках навън.
—А какво се случи с него след това?
—Вероятно, в духовен план не се подобри, но в етически сам осъзна, че не бива вече да постъпва по начина, по който беше постъпвал до преди.
—Омагьосахте ли го?
— Не. Например вие всички практикувате по два часа в клас, понякога и по два часа и половина, нали? По време на практиката вашият ум концентриран ли е или блуждае?
—Опитвам се да се съсредоточа над това, което правя.
— Не, това се случва автоматично и именно в това се заключава изкуството на преподавателя: да задържи ученика в настоящия момент. И в този случай, ако мога да ги задържа в това състояние два часа, мога спокойно да кажа, че съм си свършил работата добре. Има хора, които сутрин до девет часа практикуват в института с Прашант (сина на Айенгар), после продължават самостоятелно практиката си до 11.30 ч. От 7.00 до 11.30 ч. те са изпълнени само с добри мисли. Да си отдаден на морална дисциплина от 7.00 до 11.30 ч. е напълно достатъчно. Вечер учениците отново идват да практикуват. Ето как се случва трансформацията посредством практиката, садхана. Хората се променят към добро, но не си мислете, че всички се намираме в рая. Понякога се оказва, че рая е някъде високо… Но аз казвам: бъдете твърди! Ако се научите твърдо да стоите на земята, раят ще се окаже в ръцете ви.
Ако мечтателно се заглеждате по висините и стоите нестабилно на краката си, неминуемо ще паднете. Или както споменахте, ще потънете. И това няма край. Йога, според словата на Патанджали, дава основа. Това означава, че тялото може да остане стабилно, а от тази стабилна основа можете да се обърнете навътре към себе си. Иначе се впускате в построяването на въздушни кули. Например, ако изпълнявате ширшасана (стойка на глава), а умът ви блуждае, ще успеете ли да запазите равновесие или ще паднете? Ето какво се случва: Автоматично фокусирате съзнанието си, концентрирате се в настоящия момент. В това се състои красотата на йога: асаните ви помагат да развиете способността си за концентрация и внимание и то така, че въобще да не забележите това.
—За вас никога ли не е съществувал и друг път?
— Никога не съм мислил за друг път… Ако бях мислил, щях бързо да съм избягал. И това е било възможно. Но аз твърдо останах верен на йога. Господ никога не ми е позволявал да се захвана за други дела. Бях верен на пътя си, дори когато настъпваха всички тези интелектуални промени в света. Знаете ли какви хора съм учил? Например Кришнамурти. Той беше изключително интересен човек. Можех да го последвам и да стана негов ученик, но не го направих, защото следвах своя метод. И в резултат на това, успях да възпитам интерес към метода във всички, на които съм преподавал. Това означава само едно – че успях да съхраня основата.
Мога да ви кажа една проста причина, поради която практикувам и до днес. Моят учител ми каза един ден: „Практикувай асани, а след шейсетте си години е достатъчна само пранаяма”, но аз не последвах съвета му. Не! Този предмет ми даде това знание. Ако го изоставя, значи не съм религиозен човек. Мога да говоря, да философствам, но ще бъда просто един говорител. Разберете, аз нямам образование, но достигнах това ниво, защото йога ме изгради. Изразявам най-дълбокото си уважение към това изкуство по най-добрия за мен начин – като продължавам да практикувам. В това се състои моя морал, моята етика. Искам йога да присъства във всяка клетка на тялото ми. Тогава в следващия живот йога отново ще ме чака.
—Искате ли в следващия си живот отново да сте йога учител?
—За да станеш учител, трябва първо да си ученик…
—И това няма край.
— Това ви казвам, този процес никога не спира. Но това не ме плаши. Казах ви, не искам свобода, защото я познавам. Докато съм привързан към студентите си не съм свободен. Иначе защо бих губил търпение и бих крещял на учениците си? А докато съм привързан, няма причина за безпокойство – отново ще живея.
Интервюто проведе Иван Засурский

ВИНЯСА

Днес искам да ви предложа откъс от писмо, публикувано в списание Oxford Iyengar Yoga Institute през 1996 година.
В това писмо широко популярният йога учител Б.К.С. Айенгар искрено и открито излага своите възгледи върху практикуването на виняси. Предложена е и последователност и класификация на асаните.
Съществува само една Йога
Йога е една. Асана също е една, но хората й дават различни имена и форми. Погрешно е да се твърди, че съществува ащанга виняса йога и въобще йога да се нарича виняса йога.
Моля да ме извините за съмненията, които вероятно съм пробудил в умовете на практикуващите. Не превръщайте йога в евтин продукт за продажба с различни имена и марки!
Всички текстове по йога подчертават, че средствата и целите на йога са неизменни. Те са били такива в миналото, такива са сега и такива ще си останат в бъдеще.
Процеса на достигане до крайното състояние на асаната може да бъде наречено виняса, но само това.
Дори осемте аспекта на йога: яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи, са класифицирани като виняса крама от Патанджали.
Започнах обучението си при моя гуру и се обучавах наравно с останалите му ученици. Той никога не е наричал практиката на виняси като виняса йога. Никога не е казвал, че обучава в ащанга йога. Винаги е наричал практиката йога на Патанджали.
По време на практикуването на асани, пранаяма или дхяна, тялото, умът и интелекта (разума) трябва да се тренират, тонизират и пренастройват така, че да започнат да излъчват ритмични вибрации, подобно на антена, която улавя вълните и може да ги предаде, когато е настроена на правилната честота.
Те функционират по свой начин и ние, бидейки садхаки, сме длъжни да го разпознаваме.
Значение на понятието „виняса”
Думата „виняса” се състои от две части – „ви” и „няса”. „Ви” означава разделение или разбивка, а „няса” – разместване или поставяне. „Виняса” означава разрушавам или разделям и поставям в определен порядък.
Това е метод за систематизиране и начин на подреждане.
При практикуването на асани, пранаяма и дхяна трябва да се вземе под внимание идеята за полагането на необходимите усилия, в следствие на които се създава пространство за извършването на определени действия.
Виняса предлага практически подход в началото на всеки етап, на всяка крачка и на всяко състояние.
Виняса крама
През 30-те и 40-те години на 20 век Гуруджи (Кришнамачаря) преподаваше навлизането в асаната чрез изпълнението на виняса. По това време той често организираше „йога обиколки” под патронажа на Шри Йогашала Махарадж в Майсор, Гуруджи беше млад, а и ние в разцвета на силите си. Преподаваше ни асаните в потока на широко известната Суря Намаскар (поздрав към слънцето). В същността си Суря Намаскар е съставена от асани. Пози като Урдхва Хастасана, Уттанасана, Чатуранга Дандасана, Урдхва Мукха Шванасана и Адхо Мукха Шванасана са били съединени чрез различни способи, за да изградят пътя към една основна асана.
Например, за да изпълним Пасчимотанасана, трябваше да изпълним Самастхити, Урдхва Хастасана, Уттанасана, Чатуранга Дандасана, Урдхва Мукха Шванасана, Чатуранга Дандасана, Адхо Мукха Шванасана, Лоласана, Дандасана и накрая Пасчимотанасана. Излизането от асаната се съпровождаше от същите пози в огледален порядък до началната Самастхити.
Днес този способ за практикуване на асани в последователност или т.нар. виняса крама е широко известен като „подскоци”.

Още от 1937 година, докато живеех в Пуна, до 1960-та – 70-та година преподавах този метод в различни образователни учреждения. Децата и младежите харесват този стил практика, наслаждават се на бързината, динамиката и разнообразието.
В края на 40-те години Гуруджи изостави този метод. Въпреки това аз продължих да следвам този стил, защото по това време все още преподавах в различни училища, колежи, давах уроци на кадети в Академията за национална сигурност. В института (главния център в Пуна) все още използваме този метод в детските практики, а понякога и в другите класове, но не постоянно.
В детските класове често използвам виняса крама. Ако искам да потопя учениците в дълбочината на асаната, съхранявайки енергията, придобита от „подскоците” ги карам да се концентрират в частите на тялото, участващи в асаната и ги подтиквам да пробудят и задействат ума, който изпълва телата им със знание.
Обучавах в така наречената виняса йога в продължение на много години, тъй като на младите ученици им бе нужна мощ, сила и издръжливост. Когато учениците навършиха 35 – 40 години, вече бяха измъчени от метода и започнаха да се отказват. Поради големия отлив се принудих да променя способа си за преподаване и да насоча практиката от чисто физическо ниво към изучаването на по-дълбоките аспекти на йога.
В този период Пуна (йога центъра) беше храм на физкултурата и беше известна като място на спортисти.
Практикувайки виняса крама, хора с диабет, с нервни разстройства, с проблеми в гърба, хипертоници и хиперактивни личности усещаха парене в очите и ушите.
Тогава се замислих, че ако продължавам в тази посока, то тази йога няма да просъществува дълго. Така спрях да преподавам виняса, което безусловно повлия положително на практиката им – не се задъхваха, не се изморяваха, а най-важното престанаха да се оплакват от появили се проблеми със здравето, които се отключиха след заниманията им с виняса йога.
Започнах да изследвам вътрешното, финото тяло и да обяснявам на учениците си изкуството на вътрешното наблюдение и осъзнаването, а не как да изпълняват подскоците във виняса.
Това разпали интереса им, дари ги с нов импулс за практика и заслужи уважението им. В младите си години на демонстрациите по цял свят, използвах виняса крама, като показвах вътрешната експресивност и динамизъм на практиката. Публиката беше очарована. Мина време и започнах да показвам няколко асани с подскоци, а след това обяснявах вътрешния аспект на практиката. Публиката започна да ме моли да давам все по-подробни обяснения.
От този момент започнах да правя демонстрации и да изнасям лекции, като се фокусирах върху ума, разума и съзнанието и върху това как се проявяват в тялото посредством различните асани. Трябва да си призная, че подтикнах слушателите към познание върху този аспект на практиката и така ги мотивирах да познаят истинската дълбочина – всичко това спечели уважение към това изкуство.
Ето моето мнение по отношение на подскоците в асаните – подскоците работят на нивото на физиката или на външно ниво в тялото, докато виняса е последователността за достигане на завършената или крайната форма на асаната. Всеки, който изпълнява подскоци се фокусира единствено в това, тъй като умът му се движи и подскача, а не е съсредоточен върху осъзнаването и изследването на тъмните, тайните ъгълчета на тялото. За мен центрираността е постигане на стабилност, а проникването до най-неосъзнаваните ъгълчета на тялото е просветление.

Даже в този процес на проницателност съществува виняса крама, но тя се трансформира в друго ментално състояние и отношение. В резултат на този подход концептуалният ум и разум, заедно с енергията (прана) и осъзнаването (праджня) постепенно се натрупват в системата ни в различни аспекти на човешката същност.
Виняса крама не се свързва непременно с изпълнението на бързи движения с подскоци – Суря Намаскар. Тази последователност може да бъде изпълнена и с бавни движения. Например, искате да изпълните Саламба Ширшасана (стойка на глава) – можете да се подготвите за обърнатото положение на тялото като изпълните последователно следните асани: Адхо Мукха Шванасана (куче с лицето надолу), Уттанасана (Наклон от изправен стоеж), Прасарита Падоттанасана (наклон напред с широко разтворени стъпала), Джану Ширшасана (наклон от седеж с глава към коляното),Пасчимоттанасана (наклон напред от седеж), Адхо Мукха Вирасана (наклон напред от Вирасана). След като изпълните Ширшасана за определеното време, може да повторите последователността в обратен ред.
Този вид виняса съзнателно водят към Саламба Ширшасана, подготвяйки ни на физическо и ментално ниво.
Пътешествието в обратен ред след завършването на основните асани развива усещане за покой. Подготвителната последователност помага на онези, които са физически слаби, страдат от високо кръвно налягане или имат проблеми с очите.
От друга страна, Адхо Мукха Врикшасана (стойка на ръце), Пинча Маюрасана (стойка на предмишници) действат ободрително преди изпълнението на Саламба Ширшасана.
http://mb-bg.com/wp-content/uploads/2015/11/image2.jpg
Достигането на основната асана посредством виняса крама се нарича сампутана крия.
http://mb-bg.com/wp-content/uploads/2015/11/image3.jpg
Висаманяса крама
Съществува и друго, противоположно на виняса понятие – висаманяса. Висаманяса означава разположен в различен или неприет порядък. Естествено, този порядък не е лишен от логика. Този метод е истинско предизвикателство. В него асани от различни категориисе изпълняват без прекъсване в потока на движение. Например Ека Пада Ширшасана (крак зад главата) и различните вариации, изпълнени в последователността се наричат градхана стхити (връзване на тялото на възел). Серията изглежда по следния начин: Эка Пада Ширшасана от седеж (упавищха стхити), Скандасана (наклон или пасчима пратана стхити), Бхайравасана (супта стхити), Кала Бхайравасана или Чакорасана (баланс на ръце или пхуджатоласана стхити), Дурвашасана (утищха стхити), Ричикасана (уттиштха пасчима пратана стхити) и т.н.

Смесена група от асани също може да се нарече висаманяса. Например Тадасана (планина), Уттанасана (наклон от изправен стоеж), Адхо Мукха Шванасана (куче с лицето надолу), Парипурна Навасана (лодка), Уткатасана (поза стол), Ущрасана (поза Камила), Капотасана (поза гълъб), Адхо Мукха Вирасана (наклон от вирасана) и т.н.

Телата на децата са гъвкави и се наслаждават на този стил практика – когато изпълнението на последователността от асани е свързана с предизвикателство. Моят Гуру ме учеше да изпълнявам позите точно в този стил. Той ме караше да изпълня Саламба Ширшасана (стойка на глава) и с подскок да навляза в Натараджасана (поза на великия танцьор).
Виняса и висаманяса се класифицират, като вилома, анулома и пратилома.
Виняса и висаманяса се класифицират като вилома, анулома и пратилома. Вилома виняса представлява последователност с равни интервали помежду позите. Във вилома виняса асаната, принадлежаща към тази класификация се свързва с избраната асана, като например Джану Ширшасана (наклон напред към коляното) – Пасчимотанасана (наклон напред от седеж), Трианг Мукха Екапада Пасчимотанасана, Пасчимотанасана, Ардха Баддха Падма Пасчимотанасана (наклон напред в полу-лотос), Пасчимотанасана, Упавищха Конасана (наклон напред с широко разтворени крака), Пасчимотанасана и т.н.


Във вилома виняса практикуваната асана служи като разделител или може да бъде класифицирана като контра асана на всяка от асаните в последователността. Това означава да се направи наклон, а след него извивка (пасчима пратана стхити и пурва пратана стхити), като например: Пасчимоттанасана – Урдхва Дханурасана /мост/, Пасчимоттанасана – Ущтрасана – Пасчимоттанасана – Дви Пада Випарита Дандасана и т.н.

Малко по-нагоре обясних последователността, подготвяща за Саламба Ширшасана и обратно. Този метод съдържа Пратилома виняса и анулома виняса. Пътешествието от Адхо Мукха Шванасана до Саламба Ширшасана е образец за пратилома виняса (действие срещу потока). Това е надграждане. Докато обратно, от Саламба Ширшасанадо Адхо Мукха Шванасана наблюдаваме анулома виняса (естествен поток) или обикновена последователност. В пратилома виняса практиката се изгражда във възходящ ред, а в анулома виняса в низходящ.

За да изпълните по-сложна асана обикновено се придвижвате от по-лесната към по-сложната. Това е пътя за подготовка на тялото, жизнената енергия, ума, сетивните органи и овладяването на разума и его
то и се нарича пратилома виняса; обратният път – от по-сложната към по-простата асана, когато цялата система се завръща към състоянието на покой се нарича анулома виняса.

В тези случаи нивото на пасивност и активност в тялото се увеличава или намалява, а това помага да преоткрием хоризонтите на ума. Често в обикновените класове и обичайната практика можете да забележите, че класът започва с лесни асани и постепенно се надгражда до по-сложни (това е процеса на пратилома), след което се завръщате към по-прости асани (процеса на анулома).
Виняса съществува в пранаяма и дхяна
Практикуването на пранаяма преминава през същите етапи. Уджай (победоносно дишане), сменящо се с нормално дишане през носа или Вилома пранаяма се практикува чрез редуване на циклите с Уджай (няколко не дълбоки вдишвания и едно продължително издишване).
Даже в Дхяна се случва прекъсване или отместване на съзнанието и се налага отново да го завърнем към практиката. Патанджали ни напомня за мантра джапа (рецитирането на мантра) и тайната на звука Аум (Ом). Той обяснява важността от познаването и преживяването на значението на мантрата. Читта прасаданам или подходящата настройка и осъзнаване по време на медитацията (дхяна) трябва да е като виняса – фина и едва доловима. Тя не може да се случи на грубо ниво.
Останете статични в динамиката на действието
Учениците трябва да запомнят, че виняса не е просто бързи и динамични движения в изпълнението на асаните. Това е процес на себе-изграждане. Грубите и бързи движения будят възхищение в младите и ги тласкат напред. Ако практикуващият се задоволява с грубото ниво, използвайки само външното тяло без да прониква в дълбина, то такава практика безусловно помага, но остава на нивото на удоволствието (преяс йога). Това, което преподавам и практикувам е изследване на финия аспект и устойчивостта във всяка асана. Затова, тази практика се превръща в йога на благодетелността (шреяс йога). Нека не допускаме да се увличаме единствено от движението, а да бъдем статични в динамизма на действието.
Всички се обучаваме в този метод от нашия Гуру и никога не е съществувало разделение в обучението. Динамичният метод, който споменах по-горе е добър за младежите, за да стимулира интереса им и да ги изгради устойчиви и мъжествени. Вторият метод е изкуство и път за еволюция на съзнанието.

За начинаещите

Ако вече сте се занимавали с йога по метода на Айенгар, значи сте запознати с нашата класификация на занятията по нива. Заповядайте във всяка удобна за вас група, съответстваща на Вашето ниво (Ниво 1, Ниво 2).

Ако никога не сте се занимавали с йога или сте се занимавали по методика, различна от тази на Айенгар, каним Ви на безплатен урок. Заповядайте в произволна група в удобно за Вас време.
Можете да се запишете в най-близкия Уводен курс. Това е задължителна програма за всички начинаещи, които желаят да се занимават с Айенгар йога. Тук ще Ви запознаят с основните на метода, ще покажат как да се използват материалите, ще научите как да не си навредите когато изпълнявате асани.
Не пропускайте този курс, даже ако вече имате опит в йогата в други школи! След завършване на курса ще можете да посещавате класовете за Ниво 1 (за начинаещи), а също така и някои специализирани класове от всички нива и семинари на известни преподаватели.
Запишете се по телефона в центъра и си пригответе удобен екип за занятията – шорти или клин и тениска. Ние тренираме боси, но по-добре си вземете нещо за преобуване, за да се придвижвате в помещенията на центъра. Постелки и всичко необходимо за занятията ще намерите в залите на центъра.

Ниво 1 (Начално)

В този клас може да дойдете след като завършите Уводният клас.
Запознайте се с графика, изберете удобно за Вас време и заповядайте при нас! Можете свободно да променяте времето за тренировки, не е задължително да посещавате винаги едни и същи класове. Може да посещавате занятия при различни преподаватели. Всички те са верни на метода на Айенгар, но всеки от тях си е изработил свой собствен стил на провеждане на занятията, обусловен от личната практика.
В този клас ще усвоите базовата програма. Основно внимание се отделя на изправените пози, които правят тялото по-силно и пластично, и така го подготвят за изпълнение на сложните асани.
Освен това тук се изпълняват пози за укрепване на гърба и крайниците, разтягане на краката, усвояват се обърнати пози, такива като Сарвангасана ( стойка на рамене) и Халасана. Изпълнението на обърнатите пози способства за подмладяване на организма и регулира работата на ендокринната система. Ролята на обърнатите пози в йогата е толкова важна, че без тях практиката е непълна.
В резултат на практиката на базовата програма Вие създавате „структурата” на тялото, т.е. подобрявате осанката си, като така ще се избавите от болките в кръста, прегърбването и др. Освен това се учите да осъзнавате всяка една част от тялото си, и тялото си като едно цяло.
Учите се да се съсредоточавате не само по време на практикуване на йога, но и в ежедневието.
Препоръчваме Ви да практикувате 2 пъти седмично. Ако чувствате необходимост от ежедневни практики, започнете самостоятелно у дома. Индивидуалната практика е много важна. Даже да е 15-20 минути. Носи много положителни неща, а резултатите са очевидни.
Преминаването на следващо ниво се обуславя от индивидуалните Ви особености и редовната практика.
Сигурен показател са обърнатите пози: ако се чувствате уверено в Сарвангасана и можете да останете в тази поза около 5 минути, без усилие оставате в Халасана 2-3 мин., пробвайте се в Ниво 2.

Ниво 2

Както и Ниво 1, предназначението на това ниво е подготовка и извършване на мек преход към програмата на основния клас. Нивото на сложност тук се определя от преподавателя в зависимост от нивото на учениците. Основно внимание се отделя на обърнатите пози, а също така и на способността на учениците за по-осъзната и самостоятелна подготовка. Която е необходима за преминаване към програмата на Основно ниво.

Основно ниво

В този клас се включват ученици, преминали базовата програма, които са готови за по-сериозна работа. Нивото е предназначено за тези, които работят редовно не само в студиото, но и самостоятелно. Асаните се усложняват, обърнатите пози се изпълняват с вариации, а времето за изпълнение се увеличава и е повече от 5 минути. Тялото вече е готово не само за изпълнение на по-сложни асани, но и за усвояване на основите на работата с дишането (пранаяма). Практиката на пранаяма на ранен етап, когато тялото още не е достатъчно укрепнало от асаните, в най-добият случай ще е неефективна, а в най-лошият може да доведе до пагубни последици. Подготовката за пранаяма се извършва през четвъртата седмица на всеки месец.
В нашата програма има малко класове за основно ниво, защото повечето хора идват в началните нива. Ако графикът на основно ниво не Ви подхожда, посещавайте паралелно Ниво 1 или Ниво 2.
Ако практикувате от скоро, намирате се в отлична физическа форма, стремите се да вървите напред, можете да посещавате основно ниво, ако посещавате и началните групи – тогава работата в основното ниво наистина ще донесе желания резултат.

Интензивният клас

Интензивният клас е за тези, които редовно практикуват, посещават основно ниво около година и имат достатъчно зряла практика.
Програмата на този клас включва задълбочена практика на основните пози (поза изправен, навеждане напред, назад, усукване), сложно огъване назад, сложно усукване, баланс на ръце, вариации в обърнати пози. Последната седмица на всеки месец – практика пранаяма.
Интензивността се състои не в броя на изпълняваните асани, а в дълбочината и задълбоченото и точно отработване на позите. В позите работим с по-фино ниво на движение на кожата, дълбоките мускули, на отделни точки. Това се постига само при спокойно и съсредоточено състояние на съзнанието.
Предпоставки за такава практика са усвоена базова програма, подготвено и променено посредством практика тяло, по-съсредоточен и стабилен ум.
Сериозната и фина работа изисква повече време, затова занятията в интензивния клас продължават 2 часа.
Не ограничавайте занятията си само с посещенията на часовете на интензивния клас, които не са чести в нашия график. Паралелно посещавайте и заниманията в часовете на Основно ниво, а също така и Ниво 1 и 2.
Преди да дойдете в часа на Интензивния клас, консултирайте се с преподавателя, който води часовете.

Пранаяма

Пранаяма – това са дихателни техники, които в действителност управляват фината енергия в нашия организъм. На тези занятия се изпълняват асани, които подготвят тялото за пранаяма – разтварят гръдния кош и успокояват ума. Това са преди всичко пасивни извивки и обърнатите пози в пасивен вариант. В зависимост от нивото на присъстващите, в края на занятието може да се дават техники за наблюдаване на дишането или някои пранаями. Айенгар ни учи, че към практикуване на пранаяма трябва да пристъпим едва след като сме усвоили практиката на асаните. Пранаяма увеличава жизнения обем на белите дробове и позволява да се постигне максимална вентилация. Тя също пречиства енергийните канали – нади, които пронизват финото тяло. Но най-важното достойнство на пранаяма е, че в нея умът става спокоен и безметежен, достигайки състояние на концентрация, близко до техниките, които е прието да се наричат медитативни.

Клас за дълбока релаксация

За никого не е тайна, че заниманията с йога предразполагат към отпускане, но понякога напрежението е толкова силно, че в обикновените класове не може напълно да се преодолее. Специално подготвената програма на класа за дълбока релаксация акцентира именно на отпускащия аспект на практиката.
Асани, тонизиращи, активизиращи и отварящи слънчевия сплит, диафрагмата: някои вариации на изправените пози, усуквания, позите лодка (адбоминални). Не случайно на работата с тази област се отделя толкова много внимание: напрежението именно тук се натрупва най-много, което води до свиване на мускулите, съответно и на вътрешните органи. Това може да се отрази не само на настроението, на емоционалното ни състояние, предизвиквайки раздразнителност, умора и депресия, но и на състоянието на вътрешните ни органи, в частност на храносмилателната система и дишането.
Освен това, на тези занятия се изпълняват пасивни вариации на обърнатите пози: Ширшасана на въжета, Сарвангасана на стол, Випарита Карани до стената. Както знаем, обърнатите асани благоприятно влияят на мозъка, съответно и на нервната система като цяло. Пасивното им изпълнение позволява да останем в позите по-дълго, без прекомерни усилия, което задълбочава ефекта от въздействието им.
На заниманията в това ниво се дават абдоминални пози за работа с коремните мускули. Този клас съответства на Ниво 2, Основно. На жени в цикъл и на бременни не се препоръчва да посещават този клас.