Много сме благодарни на Maria Yordanova за превод на тази прекрасна статия. Вече ние можем да прочетем на български език интервюто с Гуруджи Айенгар.
Айенгар преподава и практикува йога повече от 75 години и се счита за един от най-известните и изтъкнати съвеременни йога учители в света. През 2009 година, на деветдесет годишна възраст той посети Москва. Пристигането му беше неповторимо събитие – Айенгар рядко пътешества. „Частен кореспондент” (руско издание – бел. пр.) беседва с Белур Кришнамачаря Сундарарадж Айенгар и днес отново публикуваме това интересно интервю в памет на Учителя.
—Вярно ли е, че Будизма, джайнизма и йога споделят общ корен по отношение на аскетичните си практики?
— Не бива да забравяме, че и джайнизмът и будизмът произлизат от индуизма. Йога се е практикувала от незапомнени времена. Според древните текстове Брахма е създал света и ни е дарил с йога.
— Значи йога се появява преди създаването на писмеността?
— В древни времена са съществували два вида знание: сетивно (светско) и духовно. Хората са се привързали към удоволствията и сетивните наслади, с които лесно могат да се наситят, но скоро осъзнали, че този път води до страдание. Тогава започнали да търсят път за постигане на блаженството без страдание. Така се появява йога.
—Това се случва преди възникването на джайнизма и будизма?
—Да, джайнизма и будизма се появяват по-късно. Трябва да се върнем още по-назад във времето. Обяснения за йога можете да откриете във Ведите и Упанишадите. Патанджали (автор на санскритската граматика и „Йога сутрите”) систематизира тази информация. Но той не е бащата на йога – той е по-скоро класификатор, подобно на Аристотел в западната наука. Патанджали обединява знанието за йога под формата на сутри и предоставя на хората възможност да изучават този предмет. Без него това знание щеше да остане несистематизирано и разпиляно. Той пише, че йога е способ за обединение на индивидуалната душа с вселенската същност.
— Кога се появява разделянето на различни направления в йога?
— Разделяне? Не, не мисля, че това е разделение. В началото, дори наименованията да са били различни, съдържанието е било еднакво, променял се е единствено езика. Как може да сравните езика на Патанджали, на който са написани „Йога сутрите” преди няколко хиляди години, с езика на „Хатха Йога Прадипика” от миналия век? Трябва да се отчете разликата във времената – всеки учител може да говори единствено на езика на своето време, иначе не би бил разбран. Когато Патанджали започва обяснението си за йога с „чита вритти ниродха”, преустановяване на модификациите на ума, той се е обръщал към хората на високо интелектуално ниво, които единствени са можели да разберат какво е имал предвид. По времето на „Хатха Йога Прадипика” се говори преди всичко за физическото тяло.
Това означава, че интелектуалното ниво е спаднало. Нужни са били специални обяснения, които да подготвят човека за пътя на йога. Следователно изменението на езика е свързано с превръщането на древната интелигенция в средни и слаби интелектуалци. В исторически план интелектуалното ниво претърпява своите възходи и падения. Заедно с това се мени и езика, чрез който се предава това знание. Но начинът остава един и същ – от учител на ученик.
—Как стоят нещата днес – нивото на развитие покачва ли се или спада?
— В наши дни нивото се покачва. Това означава, че един ден отново ще спадне.
Днес се сблъскваме с друг проблем – хората се увличат в изследването на различни методи, вместо отдадено и упорито да следват един от тях. В резултат на това те скачат от един метод на друг и изгубват всичко, защото нямат изградена стабилна основа. Например, днес никой не следва моралните принципи на яма и нияма. И всички провеждат класове по медитация. Как тогава Патанджали е считал медитацията за висша степен в йога практиката. Днес има и такива йоги, които твърдят, че може да пушите и да медитирате, но можете ли да правите тези две неща едновременно?
—Възприемате ли се като религиозен човек?
— Вижте, аз не използвам думата „религия”, по-скоро „самокултура”. В същото време всеки практикуващ човек е религиозен. Нашата религия не е индуизма, както мислят повечето хора на запад, а санатана-дхарма. На английски език няма точен превод на „дхарма”. За да разберете значението си представете човек, който пада или всеки момент ще падне. Дхарма е това, което помага на човека да не падне. Да се извиси физически, морално, ментално, интелектуално и духовно. В една дума се съдържа всичко, което подкрепя и помага. Дхарма не е религия, а подкрепа. Съществува санатана-дхарма, но не съществува никаква „дхарма-хинду”. Историците знаят, че Синд е име на река, а Синд в последствие се превръща в Хинд, а от Хинд произлиза Индостан. След това пристигат чужденци и наричат нашата традиция индуизъм.
— Каква според вас е разликата между йога, джайнизъм и будизъм?
— Не виждам никаква разлика.
— Всичко е едно?
— Вижте, будистите и джайнистите може да не вярват в Бог, а йога вярва. Наистина, Патанджали говори за Бог като Абсолют, който не притежава форма, непроявен, свободен от реакция и действие. Нищо не го тревожи – нито доброто, нито лошото. Той обяснява Бог без да го облича в каквато и да е форма. Бог е гуру на всички гуру. Но никой гуру не може да достигне хората от позицията на пустотата, затова той приема човешки облик. Това означава, че той идва в човешка форма, за да достигне знанието до хората.
—Може ли човек да достигне нивото на Бог?
— Не, той може да бъде почти като Бог, но различен. Бог притежава силата да създава и разрушава. В това е разликата. Ти притежаваш ли силата да създадеш и да разрушиш? А Бог я има.
— Но това не е очевидно, не е по силите ни да го видим.
—А как според вас възниква едно цунами? Мислите си, че е дошло просто ей така?
—А вие какво мислите за това?
— Мисля, че стихийните бедствия се случват по божията воля. Вие мислите в каква форма той трябва да се прояви, за да разруши? Като цунами! Или да предположим, че във вас възниква идея. Това означава, че Бог е дошъл при вас под формата на нова идея!
— Това ли е причината будистите просто да отричат съществуването на Бог?
Не, не може да се каже, че за тях това е просто. Те не коментират тази тема. Когато задали този въпрос на Буда, той останал безмълвен. Защо? Защото това е необяснимо.
—Но съществува и друго обяснение. Буда е считал, че Бог не помага в духовния път.
— Не, не мисля така. Буда просто е замълчал. Той не е отговорил нито с да, нито с не, защото съществуването на Бог е необяснимо. Но хората мислят, че щом Буда не говори по този въпрос, значи той не е важен. Този въпрос се тълкува неправилно: онова, което учителят приема за необяснимо, останалите считат за маловажно.
—И все пак, виждате ли разлика между джайнизма и будизма?
—С изключение на едно, две неща, не мисля, че се различават.
— А вие виждате ли разлика между религиозната вяра и религиозния опит?
— Преживяванията са идентични, но начинът, по който са описани е различен. Всички религии се преподават на човешки същества (и идват от човека), с изключение на санатана-дхарма. Иисус Христос, Мохамед, Гуру Нанак и всичко останали – това са хора, които са направили достъпно за всички учението за Бог. Но никой не знае къде са корените на индуизма. Подобно на обяснението ми за сантана-дхарма – в тази традиция няма начало, няма и край.
—Вие считате ли се за част от тази традиция?
— Считам се за част от религията, с която съм възпитан и израснал. Това е състояние на ума. Аз съм религиозен ученик на йога, но като цяло не уважавам много идеята за религиозен живот на хората. Аз не извършвам ритуали. Йога е моята религия, а асаните са моите молитви.
—В книгата си, посветена на 60 годишнината си споменавате, че сте имали съновидение, в което отрязвате две от главите на Адишешя, змей със сто глави. Как тълкувате този сън?
— Да, но това беше много отдавна, когато бях малко момче. Вече не сънувам подобни неща. Патанджали е въплъщение на Адишешя. Когато имах този сън, отидох при своя Гуру и го попитах какво означава това видение. Той отвърна, че смисълът на този сън е, че ще трябва да се преродя отново.
Господ може да ме дари с освобождение. Ако иска да ми го даде, ще го направи. Но аз ви казах: аз служа на хората. Тук има толкова много ученици, а те имат нужда и от учител. Има и други поколения – и всички те ще имат нужда от обучение. Ако Бог ме застави да приема живота и да продължа да служа, това и ще направя.
—Казвали са ви, че гуру на вашия гуру е живял 260 години?
—Така са ми казвали. Друго не знам.
—Мислите ли, че това е възможно и за вас?
— Живота и смъртта са в ръцете на Бог. Всичко, което е помежду им е в наши ръце.
—Харесва ли ви живота/ да живеете?
— Скъпи мой приятелю, длъжен съм да служа на хората. Аз съм състрадателен човек, макар и понякога да съм по-рязък. Въпросът със служенето за мен е безкрайно важен. Хората ме определят като „човек на гнева”: той крещи, може и да удари… Но малцина са онези, които забелязват страстта и предаността, с които изучавам и практикувам йога. Честно казано, в действителност не ми харесва, когато хората действат неправилно, особено след като няколко пъти са били поправяни. Вземете например Джозеф (ученик на Айенгар от Чили). Попитайте него. Веднъж го ударих. Показвах му, поправях го, но той продължаваше да изпълнява позите неправилно. Затова се случи да го ударя.
—Той казва, че това е било благословия.
— Той вижда нещата по този начин. Но за мен е важно, че той разбра. Дълго време не достигаше до целта, а после успя – значи в съзнанието му ще се съхрани правилния отпечатък. Да се върна на темата за дхарма – много е важно да се знае какво е пурушартха. Изключително важно е да се следват методите на пурушартха, които са известни като дхарма, артха, кама и мокша.
— Можете ли да обясните малко по-подробно?
— Човек има четири цели: дхарма, артха, кама и мокша, но това вече знаете. Всички религии започват с тези етически дисциплини. Можете да ги наречете десетте заповеди, Буда може да ги определи по друг начин. Схващате ли? Така трябва да живеем. Джайнистите казват: повече няма да страдам. Това е подтика им да проявяват ахимса, принципа на ненасилие. За тях това е най-важното, защото от него следва всичко останало. Моралът, етиката са служенето – това е дхарма. Това не означава, че щом съм индуист, съм длъжен да практикувам своята хинду-дхарма, а ако съм будист – своята будистка дхарма. Не. Просто е важно да имате морал и да го следвате. Мокша – това е освобождението от страдание, от контакта със света, края на пътя.
Дхарма и мокша са духовни цели, а артха и кама, които се намират между тях – светски. Всичко е толкова прекрасно устроено, че светското знание е като река, която тече между бреговете на науката за служенето и идеята за освобождението. Това е етически път за прилагане на знанието за света. Подобно на реката, в светското знание съществуват два бряга: моралната дисциплина и целта за постигане на освобождение.
—И всички ние потъваме някъде по средата?
— Ами, да. Затова пурушартха е много важна: тя може да предложи много съвети за хората от всички религии! Единствено етическите дисциплини водят до духовна дисциплина, затова учителите от всички епохи наблягат толкова на „заповедите”. Но, както казах, хората избират пътя на логиката, интелектуалното познание – без етика, без нищо.
—Да, а с йога също ли се случва така? Толкова много професионалисти йоги…
— Да, това се случва във всички области. Наричам тези хора „йоги демони” и „свети йоги”… Когато е съществувал Рама, е съществувал и Рамана. Ангелите и демоните са създадени от Бог едновременно. Съществувал е Буда, но и Мара. Защо Мара не е оставял Буда на мира? Той го е принуждавал непрестанно да се развива и да практикува. Демоните имат своята роля в този свят.
—Какъв е процента на демоните сред учениците ви?
— Не, така няма да отговоря. С всички се отнасям еднакво, давам шанс и на лошия човек. Може би сте чели в една от книгите ми, че бях приютил в дома си един сексуален маниак. И не го пусках навън.
—А какво се случи с него след това?
—Вероятно, в духовен план не се подобри, но в етически сам осъзна, че не бива вече да постъпва по начина, по който беше постъпвал до преди.
—Омагьосахте ли го?
— Не. Например вие всички практикувате по два часа в клас, понякога и по два часа и половина, нали? По време на практиката вашият ум концентриран ли е или блуждае?
—Опитвам се да се съсредоточа над това, което правя.
— Не, това се случва автоматично и именно в това се заключава изкуството на преподавателя: да задържи ученика в настоящия момент. И в този случай, ако мога да ги задържа в това състояние два часа, мога спокойно да кажа, че съм си свършил работата добре. Има хора, които сутрин до девет часа практикуват в института с Прашант (сина на Айенгар), после продължават самостоятелно практиката си до 11.30 ч. От 7.00 до 11.30 ч. те са изпълнени само с добри мисли. Да си отдаден на морална дисциплина от 7.00 до 11.30 ч. е напълно достатъчно. Вечер учениците отново идват да практикуват. Ето как се случва трансформацията посредством практиката, садхана. Хората се променят към добро, но не си мислете, че всички се намираме в рая. Понякога се оказва, че рая е някъде високо… Но аз казвам: бъдете твърди! Ако се научите твърдо да стоите на земята, раят ще се окаже в ръцете ви.
Ако мечтателно се заглеждате по висините и стоите нестабилно на краката си, неминуемо ще паднете. Или както споменахте, ще потънете. И това няма край. Йога, според словата на Патанджали, дава основа. Това означава, че тялото може да остане стабилно, а от тази стабилна основа можете да се обърнете навътре към себе си. Иначе се впускате в построяването на въздушни кули. Например, ако изпълнявате ширшасана (стойка на глава), а умът ви блуждае, ще успеете ли да запазите равновесие или ще паднете? Ето какво се случва: Автоматично фокусирате съзнанието си, концентрирате се в настоящия момент. В това се състои красотата на йога: асаните ви помагат да развиете способността си за концентрация и внимание и то така, че въобще да не забележите това.
—За вас никога ли не е съществувал и друг път?
— Никога не съм мислил за друг път… Ако бях мислил, щях бързо да съм избягал. И това е било възможно. Но аз твърдо останах верен на йога. Господ никога не ми е позволявал да се захвана за други дела. Бях верен на пътя си, дори когато настъпваха всички тези интелектуални промени в света. Знаете ли какви хора съм учил? Например Кришнамурти. Той беше изключително интересен човек. Можех да го последвам и да стана негов ученик, но не го направих, защото следвах своя метод. И в резултат на това, успях да възпитам интерес към метода във всички, на които съм преподавал. Това означава само едно – че успях да съхраня основата.
Мога да ви кажа една проста причина, поради която практикувам и до днес. Моят учител ми каза един ден: „Практикувай асани, а след шейсетте си години е достатъчна само пранаяма”, но аз не последвах съвета му. Не! Този предмет ми даде това знание. Ако го изоставя, значи не съм религиозен човек. Мога да говоря, да философствам, но ще бъда просто един говорител. Разберете, аз нямам образование, но достигнах това ниво, защото йога ме изгради. Изразявам най-дълбокото си уважение към това изкуство по най-добрия за мен начин – като продължавам да практикувам. В това се състои моя морал, моята етика. Искам йога да присъства във всяка клетка на тялото ми. Тогава в следващия живот йога отново ще ме чака.
—Искате ли в следващия си живот отново да сте йога учител?
—За да станеш учител, трябва първо да си ученик…
—И това няма край.
— Това ви казвам, този процес никога не спира. Но това не ме плаши. Казах ви, не искам свобода, защото я познавам. Докато съм привързан към студентите си не съм свободен. Иначе защо бих губил търпение и бих крещял на учениците си? А докато съм привързан, няма причина за безпокойство – отново ще живея.
Интервюто проведе Иван Засурский